С техните висящи уши, големи, прочувствени очи и луксозна козина, кокер шпаньолите са широко ценени, любящи и дружелюбни кучета. За съжаление, изследване от Испания предполага, че кокер шпаньолът може да е по-агресивен от другите кучета.
Нека изследваме допълнително данните, за да добием по-добра представа за изследванията около агресията на кокер шпаньол и какво означава тя за породата.
Най-агресивните породи кучета в света?
През 2009 г. изследователи от Факултета по ветеринарна медицина към Автономния университет в Барселона проведоха проучване с данни от над 1000 случая на кучешка агресия, регистрирани между 1998 и 2006 г.1
От тези случаи английските кокер шпаньоли са класирани най-високо, следвани от ротвайлери, боксери, йоркширски териери и немски овчарки. Водещият автор на изследването и нейният екип откриха, че кокер шпаньолите са по-склонни да действат агресивно към своите собственици и непознати. Обратно, другите породи, които показват агресия, са по-склонни да действат агресивно към други кучета, отколкото към хора.
Изследването също отива по-дълбоко. От кокер шпаньолите най-агресивни са мъжките и шпаньолите със златист цвят. Връзката с цвета на козината е свързана с пигмента на козината, който споделя биохимичен път с допамина и други мозъчни химикали, които контролират агресивното поведение.
Предишни изследвания разкриха подобни находки сред мъжки и златни кокер шпаньоли, но това може да не е цялата история.
Кокер шпаньолите просто агресивни ли са?
Не съвсем. Авторите на изследването уточняват, че в повечето случаи отговорността за агресията се носи от собствениците, които не са успели да обучат правилно кучетата си. Те установиха, че 40% от агресията при кучетата е свързана с лошо лидерство от страна на собствениците и липса на основно обучение за послушание.
Изследователите отбелязват, че разпространението на кокер шпаньоли естествено увеличава вероятността не само от агресивно поведение, но и от докладвани инциденти. Има някои разлики и в генетичните фактори и факторите на околната среда, особено ако тези кучета се отглеждат без оглед на темперамента.2
Накрая, кокер шпаньолите може да са предразположени към някои от проблемите с агресията, каквито са други малки, безобидни на вид породи,3като чихуахуа и йорки. Хората са по-склонни да подценяват порода играчка, отколкото ротвайлер или немска овчарка, което може да означава по-небрежно обучение, по-малко граници и възможни поведенчески проблеми, които ескалират до агресия.
Какво е синдром на яростта?
Синдромът на яростта е състояние, което често се приписва на английския кокер шпаньол, въпреки че може да присъства и при други породи. Това състояние е генетично заболяване, което включва изблици на интензивна агресия, които изглеждат непровокирани.
Обикновено кучетата със синдром на ярост внезапно ще замръзнат, ще се втренчат или ще хапят в ситуации, които не изглеждат драматични или интензивни. Тези изблици често се случват при иначе послушни кучета и те изглежда нямат спомен за поведението след това.
Синдромът на яростта е рядък, дори при породата шпаньол. Среща се по-често при едноцветните и по-тъмно оцветените кокер шпаньоли, отколкото техните двойници, като повечето случаи се срещат при плътно златни и черни шпаньоли. Мъжете също са по-склонни да проявят синдром на гнева.
Американски кокер шпаньол срещу английски кокер шпаньол
Американският кокер шпаньол и английският кокер шпаньол са подобни породи и сред най-популярните в Америка. Въпреки че споделят една и съща ранна история, те са две отличителни породи.
В САЩ „кокер шпаньол“е общоприет термин, който може да се прилага за трите разновидности шпаньоли. Но за повечето хора кокер шпаньолът всъщност е американският кокер шпаньол.
Тези две породи имат сходна история, родословие, външен вид, способности и характер, но е важно да се отбележи, че проучванията за агресия са специфични за английския кокер шпаньол. Не е известно дали американският кокер шпаньол проявява същата възможна агресия или синдром на ярост като английската разновидност, но настоящите доказателства не го предполагат.
Последна мисъл: Обучението на кокер шпаньол е ключово
Въпреки че кокер шпаньолът не е блестял в тези проучвания, това не означава, че самата порода е опасна по своята същност. Както отбелязват изследователите, има и други фактори, които може да са допринесли за агресията, наблюдавана при английските кокер шпаньоли. Връзката на цвета може да се наложи да се проучи повече, но както изследователите, така и феновете на породата отбелязват, че кокер шпаньолът е типично привързана и лоялна порода с подходяща социализация и обучение.
