Атаксия е научен термин, използван за описание на наличието на необичайни, некоординирани движения. Атаксия сама по себе си не е заболяване, а по-скоро признак на основно заболяване или разстройство.
Има три вида атаксия при котки, а именно проприоцептивна атаксия, вестибуларна атаксия и церебеларна атаксия. Ще обсъдим какво означава всичко това и защо е важно по-долу.
Атаксия при котки: Определение, причини и лечение
1. Проприоцептивна атаксия
Проприоцепцията е способността на тялото да усеща своето местоположение, движение и действие. Проприоцепцията позволява на котката да ходи, без съзнателно да мисли къде следва да постави краката си. Проприоцептивната атаксия възниква, когато има заболяване на гръбначния мозък. В резултат на това има по-малко обратна връзка от мозъка, която казва на тялото къде се намира спрямо земята.
Котка с проприоцептивна атаксия ще се люлее, крайниците й ще се кръстосват, докато ходи, а пръстите на краката й ще се свиват.
2. Вестибуларна атаксия
Вестибуларната система е сензорна система, участваща в баланса. Вестибуларната система може да бъде разделена на периферни и централни компоненти. Периферният компонент е разположен дълбоко във вътрешното ухо, докато централните компоненти са разположени в долната част на мозъка. Заболяване или увреждане на периферната или централната система може да доведе до вестибуларна атаксия.
Признаците на вестибуларна атаксия включват накланяне на главата, накланяне, падане, търкаляне, от време на време кръгове и неволеви движения на очите (нистагъм).
3. Церебеларна атаксия
Цребеларна атаксия се наблюдава при котки, които имат заболявания или аномалии на малкия мозък.
Малък мозък е част от мозъка в задната част на черепа, която отговаря за координацията и баланса.
Котките с церебеларна атаксия често изглеждат нормални в покой, но когато започнат да се движат, имат некоординирани движения и големи, преувеличени стъпки. Засегнатите котки обикновено също имат треперене на главата и тялото и стойка с широко разкрачени крака.
Причини за атаксия при котки
Има много причини за атаксия при котки, в зависимост от това къде се намира проблемът.
1. Причините за проприоцептивна атаксия при котки включват:
- Кървене в гръбначния мозък
- Инсулт на гръбначния мозък (нарушение на кръвоснабдяването на гръбначния мозък)
- Гръбначни фрактури
- Тумори на гръбначния мозък
- Възпаление на гръбначния мозък
- Гръбначен абсцес
- Болест на междупрешленните дискове
- Аномалия в развитието на гръбначния стълб или гръбначния мозък
2. Причините за вестибуларна атаксия при котки включват:
- Инфекция на средното или вътрешното ухо
- Назофарингеален полип
- Тумор на средното или вътрешното ухо
- Мозъчен тумор
- Травма на главата
- Възпаление на мозъка, причинено от инфекции (напр. токсоплазма и котешки инфекциозен перитонит)
- Идиопатична (неизвестна причина)
3. Причините за церебеларна атаксия при котки включват:
- Структурни аномалии (напр. недоразвитие на малкия мозък, причинено от инфекция с вируса на панлевкопения на развиващи се вътреутробно котенца)
- Мозъчни тумори
- Възпаление или инфекция на мозъка (напр. Toxoplasma, FIP, имуномедиирано възпаление)
- Травма на главата
4. Разни причини за атаксия
- Ниска кръвна захар (хипогликемия)
- Лекарства (напр. метронидазол)
- Токсини (напр. олово)
Лечение на атаксия при котки
Лечението зависи от основната причина за атаксията. За да се определи причината и да се класифицира атаксията като проприоцептивна, вестибуларна или церебеларна, лекуващият ветеринарен лекар ще снеме задълбочена история на засегнатата котка и ще извърши физически и неврологичен преглед. Допълнителни тестове като кръвни тестове, ушни тампони, рентгенови лъчи, компютърна томография, ЯМР и анализ на цереброспиналната течност също може да са необходими.
Някои причини за атаксия са лечими. Например, инфекция на средното или вътрешното ухо, причиняваща вестибуларна атаксия, се лекува с антибиотици или противогъбични лекарства в зависимост от идентифицирания инфекциозен организъм. Хирургията може да бъде показана при заболяване на междупрешленните дискове, фрактури на прешлените, назофарингеални полипи и някои видове тумори. Няма специфично лечение за идиопатичната атаксия, освен поддържащо лечение, и състоянието често преминава от само себе си.
За съжаление, не всички заболявания и разстройства, причиняващи атаксия, са лечими, в който случай фокусът на лечението е върху поддържането на качеството на живот на котката.
Котките с атаксия трябва да бъдат затворени в пространство, където не могат да се наранят. Засегнатите котки може също да се нуждаят от поддържащи грижи като контрол на болката, лекарства против гадене, интравенозни течности и асистирано хранене, ако не могат да ядат и пият сами.
